легнете

Речник на българския език

1. легнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

легнете е производна форма на легна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. легнете — повелително наклонение, мн. ч.

легнете е производна форма на легна (повелително наклонение, мн. ч.).