легнело

Речник на българския език

1. легнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

легнело е производна форма на легна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. легнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

легнело е производна форма на легна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).