легнел

Речник на българския език

1. легнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

легнел е производна форма на легна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. легнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

легнел е производна форма на легна (мин. деят. несв. прич. м. р.).