легитимирал

Речник на българския език

1. легитимирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

легитимирал е производна форма на легитимирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. легитимирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

легитимирал е производна форма на легитимирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. легитимирал — мин. деят. св. прич. м. р.

легитимирал е производна форма на легитимирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. легитимирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

легитимирал е производна форма на легитимирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).