легирах

Речник на българския език

1. легирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

легирах е производна форма на легирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. легирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

легирах е производна форма на легирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).