легирало е

Речник на българския език

1. легирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

легирало е е производна форма на легирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. легирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

легирало е е производна форма на легирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. легирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

легирало е е производна форма на легирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).