легирало

Речник на българския език

1. легирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

легирало е производна форма на легирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. легирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

легирало е производна форма на легирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. легирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

легирало е производна форма на легирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. легирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

легирало е производна форма на легирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).