легирали

Речник на българския език

1. легирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

легирали е производна форма на легирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. легирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

легирали е производна форма на легирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. легирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

легирали е производна форма на легирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. легирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

легирали е производна форма на легирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).