легирала е

Речник на българския език

1. легирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

легирала е е производна форма на легирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. легирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

легирала е е производна форма на легирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. легирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

легирала е е производна форма на легирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).