легирала

Речник на българския език

1. легирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

легирала е производна форма на легирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. легирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

легирала е производна форма на легирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. легирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

легирала е производна форма на легирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. легирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

легирала е производна форма на легирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).