лафило

Речник на българския език

1. лафило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лафило е производна форма на лафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лафило — мин. деят. св. прич. ср. р.

лафило е производна форма на лафя (мин. деят. св. прич. ср. р.).