лафеше

Речник на българския език

1. лафеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

лафеше е производна форма на лафя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. лафеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

лафеше е производна форма на лафя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).