лафела

Речник на българския език

1. лафела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лафела е производна форма на лафя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лафела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лафела е производна форма на лафя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).