ласкателствал

Речник на българския език

1. ласкателствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ласкателствал е производна форма на ласкателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ласкателствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ласкателствал е производна форма на ласкателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ласкателствал — мин. деят. св. прич. м. р.

ласкателствал е производна форма на ласкателствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ласкателствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ласкателствал е производна форма на ласкателствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).