ламтяла

Речник на българския език

1. ламтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ламтяла е производна форма на ламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ламтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ламтяла е производна форма на ламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ламтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

ламтяла е производна форма на ламтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ламтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ламтяла е производна форма на ламтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).