лайвахте

Речник на българския език

1. лайвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лайвахте е производна форма на лайвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лайвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лайвахте е производна форма на лайвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).