лавираха

Речник на българския език

1. лавираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лавираха е производна форма на лавирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лавираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

лавираха е производна форма на лавирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).