лавирала

Речник на българския език

1. лавирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лавирала е производна форма на лавирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лавирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лавирала е производна форма на лавирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лавирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лавирала е производна форма на лавирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лавирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лавирала е производна форма на лавирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).