кярува

Речник на българския език

1. кярува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кярува е производна форма на кярувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кярува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кярува е производна форма на кярувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кярува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кярува е производна форма на кярувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).