къткал

Речник на българския език

1. къткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къткал е производна форма на къткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къткал е производна форма на къткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. къткал — мин. деят. св. прич. м. р.

къткал е производна форма на къткам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. къткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

къткал е производна форма на къткам (мин. деят. несв. прич. м. р.).