кътахте

Речник на българския език

1. кътахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кътахте е производна форма на кътам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кътахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кътахте е производна форма на кътам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).