кътало

Речник на българския език

1. кътало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кътало е производна форма на кътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кътало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кътало е производна форма на кътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кътало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кътало е производна форма на кътам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кътало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кътало е производна форма на кътам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).