късахте

Речник на българския език

1. късахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

късахте е производна форма на късам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. късахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

късахте е производна форма на късам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).