къртило

Речник на българския език

1. къртило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

къртило е производна форма на къртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. къртило — мин. деят. св. прич. ср. р.

къртило е производна форма на къртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).