къртили

Речник на българския език

1. къртили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

къртили е производна форма на къртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. къртили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

къртили е производна форма на къртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).