къртил

Речник на българския език

1. къртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къртил е производна форма на къртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къртил — мин. деят. св. прич. м. р.

къртил е производна форма на къртя (мин. деят. св. прич. м. р.).