къртела

Речник на българския език

1. къртела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

къртела е производна форма на къртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. къртела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

къртела е производна форма на къртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).