къртел

Речник на българския език

1. къртел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къртел е производна форма на къртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къртел — мин. деят. несв. прич. м. р.

къртел е производна форма на къртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).