кърпил

Речник на българския език

1. кърпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кърпил е производна форма на кърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кърпил — мин. деят. св. прич. м. р.

кърпил е производна форма на кърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).