кърмел

Речник на българския език

1. кърмел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кърмел е производна форма на кърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кърмел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кърмел е производна форма на кърмя (мин. деят. несв. прич. м. р.).