къркорили

Речник на българския език

1. къркорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

къркорили е производна форма на къркоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. къркорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

къркорили е производна форма на къркоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).