къркорели

Речник на българския език

1. къркорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

къркорели е производна форма на къркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. къркорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

къркорели е производна форма на къркоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).