кървило

Речник на българския език

1. кървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кървило е производна форма на кървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кървило е производна форма на кървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).