кървил

Речник на българския език

1. кървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кървил е производна форма на кървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кървил — мин. деят. св. прич. м. р.

кървил е производна форма на кървя (мин. деят. св. прич. м. р.).