кървавил

Речник на българския език

1. кървавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кървавил е производна форма на кървавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кървавил — мин. деят. св. прич. м. р.

кървавил е производна форма на кървавя (мин. деят. св. прич. м. р.).