къпете

Речник на българския език

1. къпете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

къпете е производна форма на къпя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. къпете — повелително наклонение, мн. ч.

къпете е производна форма на къпя (повелително наклонение, мн. ч.).