къпело

Речник на българския език

1. къпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

къпело е производна форма на къпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. къпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

къпело е производна форма на къпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).