къпел

Речник на българския език

1. къпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къпел е производна форма на къпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

къпел е производна форма на къпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).