кълчило е

Речник на българския език

1. кълчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълчило е е производна форма на кълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълчило е е производна форма на кълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).