кълчило

Речник на българския език

1. кълчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълчило е производна форма на кълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кълчило е производна форма на кълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).