кълчили

Речник на българския език

1. кълчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кълчили е производна форма на кълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кълчили е производна форма на кълча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).