кълчело

Речник на българския език

1. кълчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълчело е производна форма на кълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кълчело е производна форма на кълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).