кълчели

Речник на българския език

1. кълчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кълчели е производна форма на кълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кълчели е производна форма на кълча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).