кълчел

Речник на българския език

1. кълчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълчел е производна форма на кълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кълчел е производна форма на кълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).