кълцало

Речник на българския език

1. кълцало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълцало е производна форма на кълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълцало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълцало е производна форма на кълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кълцало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кълцало е производна форма на кълцам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кълцало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кълцало е производна форма на кълцам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).