кълцали

Речник на българския език

1. кълцали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кълцали е производна форма на кълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълцали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кълцали е производна форма на кълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кълцали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кълцали е производна форма на кълцам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кълцали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кълцали е производна форма на кълцам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).