кълцал

Речник на българския език

1. кълцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълцал е производна форма на кълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълцал е производна форма на кълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кълцал — мин. деят. св. прич. м. р.

кълцал е производна форма на кълцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кълцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кълцал е производна форма на кълцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).