кълняло

Речник на българския език

1. кълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълняло е производна форма на кълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кълняло е производна форма на кълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. кълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълняло е производна форма на кълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. кълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кълняло е производна форма на кълна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).