кълнил е

Речник на българския език

1. кълнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълнил е е производна форма на кълня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълнил е е производна форма на кълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).