кълнило

Речник на българския език

1. кълнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълнило е производна форма на кълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кълнило е производна форма на кълня (мин. деят. св. прич. ср. р.).